Г-н Павлов, разбират ли компаниите екологичните последствия от
своята дейност?
Все повече успешни компании, в целия свят възприемат устойчивостта като бизнес императив. Съгласуват ESG концепцията със своите мисии и цели, инвестират в обучението на служителите си, откриват се нови длъжности. С нарастването на осъзнатостта към ESG расте и броя на компаниите, които отчитат своите въглеродни емисии в докладите си за устойчивост. Това е добра новина за ESG инвеститорите, защото всичко, което можем да измерим, можем да го управляваме.
Защо компаниите отчитат своите въглеродни емисии?
Парижкото споразумение създаде предпоставка за приемането на нормативна уредба, налагаща конкретните мерки, които да доведат до постигане на реални резултати. Директива (ЕС) 2022/2464 за корпоративно докладване за устойчивост (CSRD) включва 12 стандарта, които покриват екологични, социални и управленски (ESG) политики. Най-общо CSRD е регламент на ЕС, който задължава определени компании и насърчава други да бъдат прозрачни със своето социално и екологично въздействие. Идеята е, че ако инвеститорите знаят повече за това как компаниите действат устойчиво, те ще насочат инвестиционните си намерения към по-устойчивите компании.
Бихте ли предоставили на нашите читатели повече информация за Протокола за парникови газове и връзката му с ESG?
Протоколът за парникови газове установява всеобхватни глобални стандартизирани рамки за измерване и управление на емисиите на парникови газове (ПГ) от операции в частния и публичния сектор, вериги за доставки и действия за ограничаване на риска. Показателите за околна среда (Е) са предмет на този протокол и най-общо се делят на количествени и качествени. Най-съществените бих казал, че са:
- Преките емисии на парникови газове (Обхват 1), които се образуватдиректно от активи управлявани от компанията – локалното изгаряне, включващо всички горива и източници на отопление; транспорта – обхваща емисиите на парникови газове от всички превозни средства, притежавани или контролирани от компанията; емисии идващи от хладилни и климатични инсталации; както и емисии на парникови газове идващи от промишлените процеси на производство на място. Тук общата практика показва, че компаниите се фокусират върху оптимизиране на енергийната ефективност каквото например е инвестирането в електрически автомобили.
- Косвени емисии на парникови газове (Обхват 2 и 3). Косвените емисии са тези, които са резултат от дейността на дадена организация, но всъщност се отделят от източници, притежавани от други субекти. Емисиите от обхват 2 са непреки емисии, които възникват чрез използването на закупена електроенергия, пара, топлина или охлаждане. Т.е., емисиите отделени при производството на ел. енергия, например от ТЕЦ, не се „приписват“ на производителя, а на консуматора. Изкопаемите горива (ТЕЦ) допринасят с близо 90% към всички емисии на СО 2 ., което означава, че въглеродният отпечатък на всяка една компания ще бъде висок, ако не заяви и докаже, че използва енергия от ВЕИ.
Project Consulting се стреми към максимално ефективната реализация на вторият източник на приходи за всеки един производител на възобновяема енергия, от една страна и от друга – осигуряването на гаранции за произход за ориентираните към устойчивост бизнеси. Бихте ли дали малко повече информация какво представляват по-точно те и как комапаниите могат да ги използват?
За всеки 1 MWh произведена и инжектирана в електропреносната мрежа енергия от ВЕИ Агенцията за енергийно и устойчиво развитие издава 1 бр. гаранция за произход. За да претендира нула емисии от обхват 2, една компания може да закупи гаранции за произход, които се равняват на количеството консумирана ел.енергия или да сключи договор за покупка на ел. енергия от производител на ВЕИ. И точно тук е ролята на Project Consulting, осигуряваме достъп на производителите до по-широ кръг купувачи и съответно осигуряваме на бизнеса нужното решение, за въглеродна неутралност и по-висок рейтинг. Важно е да отбележим, че гаранцията за произход е документ, който предоставя определена информация за генерираната енергия, но не разпознава точно определен произведен 1 MWh и не е „обвързана“ с електричеството, което прави прехвърлянето на гаранции от един субект към друг независимо от ел. енергията.
Възможно ли е компании от други държави да купуват гаранции издадени от АУЕР?
Да, възможно е! Новата Наредба, която бе обнародвана на 09.04.2024 позволява това [чл.11(6)]. Но към този момент, европейски компании купуват български гаранции и ги анулират тук в България, това е т.нар. “ex-domain cancelation”, което означава анулиране на гаранцията в една държава, но използването ѝ в друга. За съжаление, заради липсващата връзка между АУЕР и хъбът на AIB, регистрите на страните членки отказват приемането на български гаранции.
Не е ли всичко това “greenwashing”?
Не, не е! Както вече обяснихме по-горе гаранцията е средство за доказване, че сме използвали ел.енергия от ВЕИ. И понеже въглеродните емисии възникват при източника, но се отчитат при консуматора/потребителя и се смесват навсякъде в атмосферата, на практика няма значение къде канселираме гаранцията. Когато дадена компания сключи договор за доставка с ВЕИ производител, последният е длъжен да докаже доставената ел. енергия със съответното количество гаранции за произход. В този случай консуматорът отново не получава електричество директно от соларния парк (напр.), а от електропреносната мрежа, в която е инжектирана произведената от парка ел. енергия.
Кои компании влизат в обхвата на задължителното оповестяване?
- I-ва фаза започва през 2025 г. за финансова година 2024 и засяга основно финансовите институции, големи производствени публични дружества;
- II-ра фаза през 2026 г. отчитане за финансовата 2025 – засяга компании с повече от 250 служители, нетни продажби над 40m EUR, активи над 20m EUR;
- III-та фаза, 2027 г., включва всички МСП чийто акции се търгуват на фондова борса;
- IV-та фаза, през 2028 г. – директива CSRD засяга всички неевропейски компании, които имат поне едно дъщерно д-во в ЕС, с продажби в ЕС >150m EUR;
Какво представлява двойната оценка на същественост?
Двойната същественост е концепция, която признава, че финансовата същественост и съществеността на въздействието в някои случаи се изключват взаимно, но като цяло са неразривно преплетени. Този двоен обектив значително разширява изискванията за докладване. Подходът с двойна същественост ще изисква от компаниите да оценят и разкрият въздействията си в реалния свят върху социалните и екологичните екосистеми, в които живеят в допълнение към финансовите последици от материалните рискове и възможности за устойчивост. „Двуичната система“ на двойната същественост изисква осъзнаването и представянето на двете страни на тази монета:
- Как компанията влияе върху околната среда и обществото чрез своите дейности (перспективата „отвътре навън“, или съществеността на въздействието).
- Как проблемите с устойчивостта влияят върху развитието, представянето и позицията на компанията (перспективата „отвън навътре“ или финансова същественост).
Ефект или дефект ще бъде резултата от всички тези политики?
Преди няколко дни, американският министър на финансите Джанет Йелън предупреди корпоративния свят да не разчита на въглеродните кредити за спасяване на климата. Въглеродните кредити са друг инструмент, който компаниите използват за неутрализиране на въглеродните емисии от обхвати 1 и 3. Закупените кредити трябва да представляват реални намаления на емисиите или премахване на въглерода. За съжаление към днешна дата има твърде много примери,при които кредитите не отговарят на истината. В тази посока много често вече срещаме понятието „инсетинг“ Въглеродният инсетинг намалява въглеродните емисии в рамките на пълния продуктов цикъл в дадена компания, а не чрез външен проект за компенсиране на въглерод какъвто е офсетинга. Например, една компания може да инвестира в изграждането на възобновяем енергиен източник, който да захранва фирмените съоръжения, да подобри ефективността на процесите за производство, да работи с по-устойчиви доставчици или да използва по-ефективни от гледна точка на гориво транспортни и логистични практики. Инсетинг проектите могат да бъдат нагоре по продуктовия жизнен цикъл (upstream), насочени към дейности, извършвани от доставчиците на компанията, или надолу (downstream) като се фокусират върху дейности, които се случват след производството на продукта, като транспортиране, опаковане и складиране.
Интервюто може да прочетете тук